Страшното езеро и околните върхове (11.8.2018 г.)

За Страшното езеро са изписани много редове и е всеизвестен факт, че този дял на Рила планина е страшно красив. За пръв път се убедих в това преди 2 години, когато преминах по класическия кръгов маршрут ЦПШ - Йончево езеро - Страшното езеро - х. Мальовица - ЦПШ. Правейки планове за нови и интересни маршрути, това лято с един приятел взехме решение да се разходим точно в този район. Датата, която избрахме бе 11.8.2018 г.

Беше събота рано сутринта. Тръгнахме с колата по пътя от София за Самоков. При Самоков се отбихме по пътя за Говедарци, който ни отведе на паркинга пред ЦПШ. През последните години този път беше осеян с дупки, но този път бяхме приятно изненадани - дупките бяха закърпени. Беше рано и имаше само няколко спрели коли на паркинга. Тръгнахме по маркираната пътека, която започва зад хотела и продължава да се изкачва право нагоре през гората. От района на ЦПШ се открива величествена гледка към вр. Мальовица. Сутрешното слънце оцветяваше с багрите си характерната форма на върха. Ние продължихме нагоре и скоро стигнахме до пистата.

Тук видяхме един джип, който ни изпревари и спря малко по-нагоре по склона. Стори ни се странно туристи да използват МПС, за да стигнат до тук. Скоро след това видяхме, че хората носеха много на брой празни кофи, които явно щяха да напълнят със сладки боровинки, които растат наоколо.

Пътеката се препокрива с част от европейския маршрут Е4, който преминава през Витоша, Верила, Рила, Пирин и Алиботуш (Славянка).

Неусетно достигнахме до Йончевото езеро, което бе първият по-интересен обект по пътя ни. На брега на езерото видяхме една възрастна жена, която бе излязла от уютната си палатка и се препичаше на слънце край брега на кристалното езеро - страхотно!

От тук пътеката започва да става все по-стръмна и да преминава през по-скалисти участъци. Паралелно с това нараства и нашето вълнение при мисълта какво се крие зад хълмовете, които се извисяваха пред нас. Йончевото езеро оставаше все по-ниско.

Изкачвайки се нагоре по каменистите склонове, все повече се доближавахме до Страшното езеро. Точно преди да стигнем до него, преминахме през един от участъците, към които трябва да се подхожда с повишено внимание. Пътеката минава директно нагоре през скалата, но ако времето е благоприятно и теренът е сух, няма никакъв проблем с преминаването.

След още няколко крачки достигнахме до едноименния заслон, разположен на брега на Страшното езеро.

Тук спряхме за кратка почивка. Хапнахме, записахме се в тетрадката при заслона и се полюбувахме на магнетичните води на езерото.

След почивката помислихме за това колко беше часът и какви варианти имахме пред нас. Решихме, че вместо да тръгнем директно към х. Мальовица ще е по-интересно, ако продължим нагоре към вр. Попова капа и от там през Купените, които страховито се извисяват над езерото.

В началото тръгнахме по жълто-червената маркировка и скоро след това продължихме по зимната колова маркировка право нагоре към вр. Попова капа. Наклонът е доста голям и се върви само по камъни. След кратко пуфтене по тези камъни се изкачихме доста над Страшното езеро и панорамата вече беше главозамайваща.

От вр. Попова капа се разкриват гледки във всички посоки и Рила се вижда в цялата си прелест. На изток в далечината се вижда вр. Мусала.

На запад пък вр. Мальовица се показва и ни насочва накъде да се отправим.

Тръгваме по билото към Купените. Последователно се преминава през Малък, Среден и Голям Купен. Докато бяхме на брега на Страшното езеро, Купените изглеждаха страховити, но тук видяхме, че пътеката подсича най-опасните ръбове на безопасно разстояние през тревистите склонове от по-полегатата страна.

На връх Голям Купен има най-много каменни пирамидки.

От тук хубаво се вижда Рилският манастир, сгушил се долу в ниското.

Извадихме късмет, защото малко след като се качихме на Големия Купен започна да се обазува мъгла, която за секунди скри гледката към върховете Ловница, Злия зъб и Орловец. Обаче мъглата може да си отиде точно толкова бързо, колкото е дошла, а това прави пейзажа приказен.

На върховете Злия зъб и Орловец се виждаха групички от хора, които най-вероятно бяха използвали алпийски способ, за да стигнат до там. На картата, а също така и отдалече, върховете по билото изглеждат много лесни за преминаване в кратка редица, но на място се вижда че преди всеки следващ връх има немалък наклон за преодоляване.

След вр. Ловница се спуснахме към подножието на вр. Злия зъб. Тук пътеката се разклонява и ние тръгнахме надясно към заслон БАК. Времето беше напреднало, а вече следваше само спускане, затова забързахме крачка и след малко се озовахме пред самия заслон.

Разписахме се и в тази тетрадка, снимахме Камилата за спомен и продължихме на бегом към х. Мальовица.

Пътеката от БАК към х. Мальовица се съединява с тази за вр. Мальовица при Втора тераса. От тук надолу вече имаше доста туристи, които се връщаха от вр. Мальовица, за разлика от пътеката през Купените, където срещнахме едва няколко души. Ето я и хижата.

 От хижата до ЦПШ теренът е доста по-равен и тези последни километри от прехода ги изминахме най-бързо.

Като заключение бих казал, че това е един много обзорен и живописен еднодневен маршрут в един от най-красивите дялове на Рила. Препоръчвам да се преминава при ясно и хубаво време, защото така хем гледките ще са по-впечатляващи, хем ще е по-безопасно. Не бих искал по време на буря да се разхождам между Купените.

Това са всички снимки, а ако искате да видите и GPS маршрута, тогава натиснете тук.