- Get link
- X
- Other Apps
- Get link
- X
- Other Apps
В късния зимен следобед пристигнах в центъра на с. Железница. Пресякох мостчето в близост до кметството и тръгнах нагоре по класическата пътека, която води до Черни връх.
В усойния участък покрай реката снегът се беше задържал и всичко беше бяло.
За разлика от първите открити поляни над с. Железница. Личи си къде слънцето грее по-дълго и снегът почти се беше стопил.
В усойния участък покрай реката снегът се беше задържал и всичко беше бяло.
За разлика от първите открити поляни над с. Железница. Личи си къде слънцето грее по-дълго и снегът почти се беше стопил.
Скоро след това навлязох в гората, където слънцето си проправяше път измежду боровете. Пътят беше покрит със сняг и от по-високите следобедни температури се редуваха сняг, киша, кал и лед.
Хижа Физкултурник (ПУСБ Проф.Иван Стайков - Витоша , х. Купена) се показва в края на тунела.
Когато стигнах до открития участък под хижата, слънцето се скри зад близкия баир и краткият декемврийски ден бе към края си. Времето беше много тихо и ясно. Мръсният въздух остана в ниското.
Тук спрях да изпия един чай и да снимам красивите гледки във всички посоки. Няколко позакъснели туристи се прибираха надолу. Последвах примера им и хукнах надолу по заснежената пътека.
Последните слънчеви лъчи за деня огряваха връх Мусала в Рила планина.
Тъкмно доближих с. Железница и започна да се смрачава. На места пътеката беше заледена.
Comments
Post a Comment