Преход на Витоша по случай новата 2019 година

През последните няколко години се оформи нещо като традиция за мен и още двама мои приятели - да отбелязваме настъпването на новата година с преход до Черни връх.

Тази година не успяхме да го направим в дните точно около Нова година и затова го направихме днес (5.1.2019 г.).

Обикновено тръгваме от района на Алеко и вървим по Зелената писта към Черни връх. За да можем да се почерпим по случай празниците, се качваме с автобус №66. Така се получи и тази година и манерките бяха пълни с Jägermeister.

Първоначално прогнозата за времето беше малко притеснителна. През последните няколко дни температурите в станата се бяха понижили под влиянието на студен атмосферен фронт идващ от Арктика. В същото време от юг преминаваше средиземноморски циклон. Комбинацията беше добра предпоставка за валежи от сняг. Според първоначалната прогнозата за Черни връх за днешния ден температурата щеше да бъде около -15 градуса, но заради силния вятър усещането щеше да е като за -25 градуса. Обаче последната прогноза показваше, че вятърът ще бъде слаб, а пък слънчевите часове ще бъдат достатъчно много. В крайна сметка вятърът почти отсъстваше, слънцето бе в изобилие и беше приятно студено. Прекрасно време за планина!

Хванахме първия автобус №66, който тръгва в 7:50 от Зоопарка. Този път обаче автобусът закъсня с около 10-15 минути. Това беше първото ни возене на новите автобуси, които отскоро се движат до Витоша. Всъщност автобусите са втора употреба, но все пак изглеждат запазени и в тях не е толкова прашно и задимено, както в старите автобуси, които се качваха нагоре. Проблемът на новите е тясното пространство между седалките, което е неудобство през зимния сезон, когато много хора се качват със ски и сноуборд оборудване.

Около 8:50 вече бяхме на последната спирка пред хотел Морени. За наша изненада на небето не се виждаше нито един облак.

Другата приятна изненада беше пухкавият бял сняг, който беше покрил всичко през последните 1-2 дни. Новата снежна покривка беше около половин метър!

Тази година моите приятели бяха решили да направят ски туринг преход. За разлика от тях, аз се предвижвам като пешеходец. Това щеше да ми изграе шега, но за това ще стане дума малко по-късно. В началото на Зелената писта те сложиха ските и закрачихме напред.

Около Голи връх всичко беше покрито с нов пухкав сняг.

Когато стигнахме до Платото решихме да стъпим встрани от пътя и да проверим колко е дълбок снега. Бяхме ного приятно изненадани. Затъваше се доволно до колене. Отдавна не бях газил в толкова пухкав и блестящ сняг!

Тук един от моите другари си проправя път в снега.

Пътят към черни връх беше отъпкан и се ходеше сравнително лесно, въпреки новият сняг.

Когато стигнахме до разклонението, където туристическата пътека към върха се отклонява от коларския път и продължава напред към върха, ние решихме да преминем малко встрани от пътеката и да заобиколим "дупката" откъм писта "Черни връх".

За преминаване със ски този вариант би трябвало да е най-добрият. Но за пешеходец като мен се оказа малко по-различно. Вървях по следите на ските, които моите приятели оставяха пред мен. Други хора също бяха минали преди нас, а други пък ни изпреварваха. Въпреки това ми беше много трудно да вървя. Стъпвах внимателно, но при повечето крачки потъвах ту с единия ту с другия крак. Това определено беше доста изморително за мен. Понякога пропадах толкова дълбоко, че почти целите ми крака се оказваха дълбоко под снега и имах затруднения да се изправя. В тези моменти се хващах за щеката на другаря пред мен. Най-дълбоко се пропадаше между големите камъни, където пухкавият сняг много лесно поддаваше под натиска на краката ми. Помъчих се известно време, преминахме "дупката" и в подножието на върха се насочих към туристическата пътека, която беше на около 100 метра от нас. Там определно се вървеше по-лесно.

Тук вятърът бе изваял чудни форми.

Скоро след това доближихме метеорологичната станция на върха.

В далечината един ратрак си проправяше път сред преспите между Черни връх и РВД.

На върха всичко беше спокойно.

Всичко беше покрито с нов чист сняг, вятърът беше много слаб, а слънцето грееше силно над нас.

Имаше пъртина и откъм Конярника.

Влязохме в чайната, за да се стоплим и да хапнем. Вътре имаше доста хора, но все пак си намерихме места и успяхме да изпием по няколко чаши чай и да хапнем сандвичи и шкембе чорба, която се предлага от стопаните на чайната. През последните дни една от основните теми, които се въртяха из медиите беше за едина случка от новогодишната вечер. Един планински бегач се беше изкачил гол от центъра на София, но стопаните на чайната не го бяха пуснали вътре, защото чайната не работела по това време, въпреки, че бедствал и треперел от студ. В крайна сметка приятелите му потърсили помощ от ПСС, а оттам се свързали със стопаните на чайната и все пак пуснали премръзналия бегач вътре. След като се разчу за този случай се взе решение да се прекрати договорът между БТС и сегашните стопани, които са там от около 20 години. Само времето ще покаже какво точно ще се случи.

Вече беше станало време да тръгваме. Излязохме от заслона и се изненадахме колко тихо е времето. Абсолютна липса на вятър, изобилите от пухкав сняг и прекрасно синьо небе - приказно!

Моите приятели закопчаха ските, а аз хукнах надолу, за да мога да компенсирам разликата в скоростта между спускане със ски и пеша.

По пътя надолу се изчаквахме през известно време и така полека-лека се върнахме до Голи връх.

Тъкмо стигнахме до автомобилното шосе и погледнахме часовника и разписанието на автобуса. Оказа се, че тръгва след 5 минути. Забързахме се, за да не го изпуснем и така приключи този страхотен преход на Витоша.

Тук може да намерите GPS маршрута, а това е едно албумче със снимки от днес.